Постинг
19.10.2011 20:12 -
0064: История на поп музиката (Istoria na pop muzikata / Pop music History).
За първи път терминът pop musicв английски езикпрозвучал еще през 1926 г., но корените на поп-музиката са още по-назад в историята. Непосредствен предшественик на жанра е народната музика, а също по-късните улични романси и балади.
Съвременната поп-музикасе формира паралелно с други музикални жанрове, като рок-музиката, например и не винаги и била неотделима от тях. През 50-те и 60-те години нейна най-типична форма е бил т.н. традиционен поп (traditional pop), който у нас беше прието да се нарича естрада, по аналогия с термините «эстрадная музыка» и «эстрада» от тогавашния СССР (без него тогава у нас нищо не се правеше, иначе …).
Традиционният поп се изпълнява от певци солисти на фона на музикален акомпанент. В щатите естрадата била тясно свързана с джаза (Франк Синатра), във Франция - с шансона. Подобни популярни изпълнители има и у нас - Лили Иванова, Васил Найденов, Маргарита Хранова. Значителна част от поп-музикалната сцена на щатите представляват чернокожите изпълнители в стила соул.
Истински пробив в поп-музикатастава появилото се през 70-те години диско (евродиско) и заедно с него - такива групи, като ABBA, Boney M, Dschinghis Khan, Bee Gees. По този начин бил изместен наложилия се по това време като основна танцувална музика (dance music) в дискотеките рок енд рол (rock–n–roll).
Благодарение появата на музикални телевизии, в частност на канала MTV, през 80-те години се формира културата на видеоклиповете. По това време в щатите се появяват такива звезди от световна величина, като Мадона, Майкъл Джексън, Принс, Уитни Хюстън.
Разбира се, няма как през този период да се мине без влияния от течения, като хип-хоп, соул, ритъм енд блуз. През 90-те години и в началото на новото хилядолетие към това се добавя и електронната танцувална музика (рейв).
Текстовете в поп-изпълненията са посветени предимно на личните преживявания, емоциите, любовта, тъгата, радостта. Голямо значение има визуалното представяне на песента - концертно шоу, видеоклипове. Затова много от поп-изпълнителите имат и поддържат екстравагантен имидж. В трупите им често влизат танцьори, статисти и други хора, които пряко не са участници в музикалното изпълнение, но играят важна роля на концертите.
Независимо от дългата си и бурна история, попът е консервативен. Той има тенденция да отразява текущата музикална конюнктура, а не прогресивните направления. Това е свързано с издателите - те по правило, не са настроени да поемат търговски риск и налагат изпълнители в проверени жанрове. По тази причина, поп-ът е ориентиран към една абстрактна средна аудитория, а не е субкултура на фанатици.
-------------------------------------------------
Източник: http://muzika3.blogspot.com/feeds/posts/default
Съвременната поп-музикасе формира паралелно с други музикални жанрове, като рок-музиката, например и не винаги и била неотделима от тях. През 50-те и 60-те години нейна най-типична форма е бил т.н. традиционен поп (traditional pop), който у нас беше прието да се нарича естрада, по аналогия с термините «эстрадная музыка» и «эстрада» от тогавашния СССР (без него тогава у нас нищо не се правеше, иначе …).
Традиционният поп се изпълнява от певци солисти на фона на музикален акомпанент. В щатите естрадата била тясно свързана с джаза (Франк Синатра), във Франция - с шансона. Подобни популярни изпълнители има и у нас - Лили Иванова, Васил Найденов, Маргарита Хранова. Значителна част от поп-музикалната сцена на щатите представляват чернокожите изпълнители в стила соул.
Истински пробив в поп-музикатастава появилото се през 70-те години диско (евродиско) и заедно с него - такива групи, като ABBA, Boney M, Dschinghis Khan, Bee Gees. По този начин бил изместен наложилия се по това време като основна танцувална музика (dance music) в дискотеките рок енд рол (rock–n–roll).
Благодарение появата на музикални телевизии, в частност на канала MTV, през 80-те години се формира културата на видеоклиповете. По това време в щатите се появяват такива звезди от световна величина, като Мадона, Майкъл Джексън, Принс, Уитни Хюстън.
Разбира се, няма как през този период да се мине без влияния от течения, като хип-хоп, соул, ритъм енд блуз. През 90-те години и в началото на новото хилядолетие към това се добавя и електронната танцувална музика (рейв).
Текстовете в поп-изпълненията са посветени предимно на личните преживявания, емоциите, любовта, тъгата, радостта. Голямо значение има визуалното представяне на песента - концертно шоу, видеоклипове. Затова много от поп-изпълнителите имат и поддържат екстравагантен имидж. В трупите им често влизат танцьори, статисти и други хора, които пряко не са участници в музикалното изпълнение, но играят важна роля на концертите.
Независимо от дългата си и бурна история, попът е консервативен. Той има тенденция да отразява текущата музикална конюнктура, а не прогресивните направления. Това е свързано с издателите - те по правило, не са настроени да поемат търговски риск и налагат изпълнители в проверени жанрове. По тази причина, поп-ът е ориентиран към една абстрактна средна аудитория, а не е субкултура на фанатици.
-------------------------------------------------
Източник: http://muzika3.blogspot.com/feeds/posts/default
Защо ни налагат нашето участие в първоро...
ИСТОРИЯТА НА МОЕТО И ВАШЕТО ПОРОБВАНЕ
Бивш швейцарски разузнавач: Европа е в п...
ИСТОРИЯТА НА МОЕТО И ВАШЕТО ПОРОБВАНЕ
Бивш швейцарски разузнавач: Европа е в п...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари