Muzikalna psihologia, chast 2:
Музикалнатапсихология съпоставя възприемането на музикатас установяването на събективния художествен образ у слушателя.

Музикалнатакултура на слушателя е от огромно значение за неговото правилно възприемане. А възприемане, изпълнение и съчиняване на музикае почти невъзможно без наличието на така наречените музикалниспособности.

В музикалнатапрактика се приемат три основни форми:

• музикаленслух
• ритмиченусет и
• музикалнапамет

Основните музикалниспособности са свързани с възприятието и възпроизвеждането на движението на звуковите височини и ритъмав музиката. Те са главните носители на съдържанието на музика, а преживяването на това съдържание е главния признак на музикалността.

Фотоизточник: © images.google

Също така основна роля за възприемането на музикаиграе и функцията на слуха. Тя се изучава особено задълбочено от дисциплините-акустика и психоакустика. Слуховите усещания се предизвикват от действието вурху слуховия рецептор на периодично сгъстяване и разреждане на въздуха в резултат на колебания на предмети, издаващи звуци.

Звуците серазделят на музикалнитонове ишумове. Музикалнитетоновеса периодични звуковиколебания, шумовете-непериодични колебания.Слуховите усещания се различават по височина, сила и тембър. Вурху височината на тона оказва влияниеи интензивността на тона.

Ако се усилва висок тонтой става още по-висок и ако се усилва нисък тон, то той ни се струва още по-нисък. В музикалнатапрактика съществува и чувство за ритъм.

"Ритъмъте музикалнодвижение. Той е усещането за последователността от звуци като движение, прогресия или нарастване" - Т. Матай

Музикатапостига ритъмаси чрез движение във времето, докато други изкуства го правят чрез своята неподвижност. Музикатаорганизира по определен начин средата на човека чрез всевъзможните комбинации и редувания на 12-те тона и на интервалите между тях.

Музикалнатапсихология приема, че функциите за разпознаване на ритмитеса локализирани и в двете полукълба на главния мозък, главно в лявото. Органите в тялото функционират ритмично. Нервната система свързва техният ритъмс физическите ритмина външната среда (денонощия, движение на небесни тела).

Фотоизточник: © images.google

Редица физиологични изследвания установяват промени в ритъмана телесните органи под влияниена музиката. Усетът за мелодияили музикалнияезик. Той е един от най-изразителните художествени езици. Елементите му са:

• трайност
• сила и
• тембър на тона

В качествено отношение те се изразяват акустично и интонационно. Акустиката свързва музикатасъс закономерностите на физическия свят, а интонацията-с духовния свят на човека.

Мелодията е не само поредица, но и порядък от тонове. От нея започва изграждането на музикалнататъкан.

"В музиката, както в шахмата, царицата (мелодията) притежава най-голяма сила, но решаващо значение има царя (хармонията)".
Роберт Шуман

Мелодичното възприемане може да бъде определено още като емоционално изживяване на отношенията между тоновете.

Въз основа на написаното до тук стигаме до извода, че е полезно да се слуша както класическатака и съвременна музика, за да може човек да обогатява по-пълноценно своята музикалнакултура, музикално-слуховите си представи и да развива въображението и асоциативните си способности.

Другият важен аспект, за да може да се вникне в дадено музикалнопроизведение или песен не е достатъчно само да се чуе формално. Трябва да се разбере съдържанието му, вниквайки в неговите настроения, внушения и развитие, които изразяват вълнения, чувства и идеи.

За да разбере съдържанието, слушателя трябва да се доближи до него и затова ще му помогнат основните принципи на музикалнатапсихология, физиологичната и психологичната основа при възприемането на музика.

Източик: pomagalo.com
--------------------------------------------------
© 2010, Владимир Цветанов - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

Източник: http://muzika3.blogspot.com/feeds/posts/default