Специално място в направлението на симфо-металазаема финландската група Апокалиптика (от англ: Apocalyptica, а от гръцки - откровение) със своя "cello-metal" стил, макар че това не влиза към нито един от подвидовете на стила. Всъщност, това е коледенексперимент на музикантите (чут своевременно от продуцента Кари Хунинен, работещ за компанията Зен Гарден Рекърдс), започващ с симфонични кавър версии на класически метал групи. Така се появява термина чело-рок (от англ. cello-rock — рок на виолончела).
Популярността на техните симфоничниаранжировки се разпростира даже върху старите хеви-метал групи. Така Metallica, Ария, Scorpions, Rage, Manowar започнали да се записват и да концертрират с оркестър. Трима от виолончелистите в групата са завършили като такива Музикалната академия Сибелиус в Хелзинки, Финландия. Композициите им (в началото - предимно кавър версии) са съставени от елементи от

• класическа музика, 
• нео-класически метъл, 
• траш метъл и 
• симфоничен метъл (cello-rock).

Класическата музикаима свои инструменти, тежкия метален рок - има свои. Но 4-та финландци успешно опровергават тази илюзия вече второ десетилетие. Формално, това което свирят, е метал и са се прославили с кавър версиите си на тежко металните групи Metallica и Sepultura, но от 2000 г. си позволяват и лично песенно творчество. При това свирят на един от най-академичните класически инструменти - виолончелата. Така Апокалиптика е създадена през 1993 като чело-рок група.
Кариерата им започва като невинен развлекателен проект, почти на шега. Четиримата випусници на Хелзинската Музикална акедемия Сибелиус, от класа на виолончелистите, решили (в отговор на предложение) да проведат коледен концертпо свой вкус, и вместо класическия репертоар, изсвирили своя версия на песен на Metallica. И тази шеговита закачка получила голям международен отзвук. На финландците им се удало да демонстрират, че метала на виолончелата е красиво музициране без сянка на пародия.
През 1999 Антеро Манинен напуска групата и е заменен от Перту Кивилааксо. През 2002 Макс Лиля напуска групата и отива в Хелвейн, като оставя групата само с трима члена. През 2003 излиза четвъртия албум, „Отражения“, който за първи път е от изцяло оригинални парчета на групата. Дейв Ломбардо от Слейър свири на барабаните в пет песни от албума. Той обаче няма възможността да участва с групата в турнето и за това е привлечен Мико Сирен.

Дискография на групата:

Албуми:

1. Apocalyptica Plays Metallica by Four Cellos (1996) Апокалиптика свире Металика на 4 виолончела, в тираж 250 000.
2. Inquisition Symphony (април 1998) - тук представят собствена композиция, писана от Ейка.
3. Cult (октомври 2000) - Албумът се счита за прелом в развитието на групата. Почти целия материал е написан от Ейка Топинен и само два кавъра на чужди композиции. На моменти, по време на записите, участват до 80 виолончела.
4. Reflections (март 2003) - представя само собствени парчета, писани най-вече от Ейка и 3 парчета на Перту.
5. Apocalyptica (януари 2005) - Тук за първи път са включени следните парчета с вокал «Life Burns», «Bittersweet», «En Vie» и «Betrayal/Forgiveness». По-рано всички вокални варианти на собствените им музикални композиции винаги са излизали на сингъли.
6. Worlds Collide (2007) - 6-ти албум на групата.
7. 7th Symphony (23 август 2010) - за първи път звучи по радио на 29 юни 2010 г. Включва 8 музикални композиции и 4 парчета с гостуващи вокалисти.

Сборни албуми:

• Best of Apocalyptica (2002) - Сборник, предназначен само за Япония.
• Amplified: A Decade of Reinventing the Cello (2006) - Съдържа композиции с участие на вокалисти, издавани по-рано на сингъли, сега вече като юбилеен сборник посветен на десетилетието от концертната дейност на групата.

Сингъли:

• - Apocalyptica (1996)
• - Harmageddon (1998)
• - Path Vol.2 (2001)
• - Hope Vol.2 (2002)
• - Seemann (2003)
• - Faraway Vol.2 (2003)
• - Bittersweet (2004)
• - Бой със сянката (филм, 2005) (съвместно с Triplex)
• - Wie Weit/How Far/En Vie (2005)
• - Life Burns (2005)
• - Repressed (2006)
• - S.O.S. (Anything But Love) (2007)
• - I’m not Jesus (2007)
• - I Don’t Care (2008)
• - End Of Me (2010)
• - Broken Pieces (2010)
• - Not strong Enough (2010)

DVD-та:

• - Live (Apocalyptica) (2001)
• - Reflections Revised (2003)
• - The Life Burns Tour (2006)

Видео клипове:

• - Enter Sandman (1996)
• - The Unforgiven (1996)
• - Nothing Else Matters (1998)
• - Harmageddon (1998)
• - Path (2000)
• - Hope vol.2 (c Матиас Сойер) (2001)
• - Path vol.2 (със Сандра Насич) (2001)
• - Somewhere Around Nothing (2003)
• - Seemann (с Нина Хаген) (2003)
• - Faraway vol.2 (с Линда Сандблад) (2003)
• - Bittersweet (с Виле Вало и Лаура Юленен) (2004)
• - Wie Weit/How Far/En Vie (с Марта Яндова и Емануил Монет (Manu)) (2005)
• - Life Burns (с Лаура Юленен) (2005)
• - Repressed (с Макс Кавалеро и Мет Так) (2006)
• - I’m not Jesus (c Кори Тейлор) (2007)
• - I Don’t Care (c Адам Гонтиер) (2008)
• - Grace (с Томояцу Хотеем) (2008)
• - S.O.S. (Anything but Love) (с Кристина Скабиа) (2008)
• - Юда (съвместно с групата Пилигрим) (2009)
• - End of me (с Гевин Роздейл) (2010)
• - Not strong Enough (с Брент Смит) (2010)
• - Broken Pieces (с Лейси Мосли) (2010)

Състав на групата:

Първоначалния състав на Apocalyptica е от 4 виолончелисти Ейка Топинен, Макс Лиля, Пааво Льотьонен и Антеро Маннинен, имащи класическо музикално образование. Всички те заедно са учили в консерваторията и били поклоници на музикалното направление heavy metal.

Ейка Топинен (Eicca Toppinen / Eino Matti Toppinen, род. 5 август 1975 г, Вантаа, Финландия) - чело (от 1993 г. до сега) - свири на виолончело от 9 годишен.

Пааво Льотьонен (Paavo Lotjonen) - чело (1993 и до сега) - произхожда от семейство на музиканти.

Перту Кивилааксо (Perttu P

Източник: http://muzika3.blogspot.com/feeds/posts/default