Симфония е жанр на симфоничната инструментална музикав много части, с канонизирана форма и фундаментално мирогледно съдържнаие. Това е сложно, съвместно звучене на много гласове и звуци с различен тембър, тоналност и дължина, с различни височина и сила, които се сливат в един хармонично организиран сложен звук, обикновено наричани концерти. Във финалите могат да се използват и танцувални теми.

Симфонията е музикално произведение (появило се първоначално в Италия) в сонатна циклична форма, предназначено за симфоничен оркестър, съставено обикновено в три или четири части, включващо понякога и гласове. В нарицателен смисъл, подобни съчинения са символ на хармоничното съчетаване на различни елементи от един род, с разномащабни неща, образуващи многообразие като немислимо единство.

Произходът на симфоничните музикални изпълнения се крие в края на епохата на барока, когато редица композитори създавали музикални съчинения за струнен оркестър в три части, в които се редуват последователно бързо, бавно, бързо темпо. По-конкретно, произхода трябва да се извежда от оперната овертюра, изложена в схема от три части, която по-късно започва да се изпълнява самостоятелно, извън развитието на оперното действие

Понятието идва от гръцки език “symphon

Източник: http://muzika3.blogspot.com/feeds/posts/default